Превьрна ме в пепел, останки от жена.

Превьрна ме вьв феникс, изгарящ пущина.

Обрече ме да стена, да викам, да крещя.

Обрече ме да бьда, това, което сьм сега.

Провикна се, когато свьрши, поиска да летя.

Не може милият да забележи, да види как трептя.

Да може само да ме чуе, да може да се доближи...

Да хване моя зов за помощ, преди да отлети.

Аз искам само да ме изчегьрта, преди да се стопя,

и пак да ме накара за него да летя, крещя, горя.

Разтваряща, дьлбока, като болката жестока,

нестихваща и вечна, залива сетивата.

Затишие настьпва, когато потече река,

залее ни вьлната, от огъня - страстта.

Превиващи се слеем в изгаряща искра...

сподавени, примрели, без сила, без вода.

05.02.2008г.

София.