Mar 17, 2015, 7:49 PM  

Страстно моя

  Poetry » Love
661 0 0

Страстно моя

 

Изгаря като въглен

сърцето пощуряло,

в цветове обагрен,

с теб сме вече цяло.

 

Желая те в момента,

без много да те питам,

да запазя сантимента,

не спирам да налитам.

 

Дързък съм си зная,

косите ти изправям,

не мисля си за края,

поривите си оставям!

 

Нежна и свенлива,

душата ми отваряш,

за любов красива,

сърцето ми изгаряш.

 

Може и да падна,

тежък ще е боя,

ала любовта ми жадна,

иска да си моя!!!


 17.03.2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зеленко Зеленков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...