Страстта ми тайна тъй срази ме
Страстта ми тайна тъй срази ме
Страстта ми тайна тъй срази ме,
че чак обзело ме е страх.
И нямам възраст, нито име,
и всичко е мъгла и прах...
И щом го зърна отдалече
в мен грейват хиляди зари,
и нямам нищо друго вече,
в зениците само - искри...
Когато нощем мрак припадне
и будна ли съм аз - не знам
дали у него ще припламне
жарта, в която тлея в срам...
О, аз ще тръгна звездолика
в най-тихия, подлунен час!
Той нека само ме повика
с най-нежния си, влюбен глас...
© Светла Асенова All rights reserved.
