стриптийз бар
в крайпътен стриптийз бар танцуват.
Декември ги завари променени
и по-надменни от преди година.
На бара седна, взе си ром, заплака,
Обичаше една от тях навярно
и в себе си я беше запечатал,
и втора зима чакаше я бавно.
Но тя не се интересува
и неговият интерес я възмущава,
навярно мазохистка по натура,
на грубите се доверява.
Декември плаче, пак се е размекнал,
не му върви, родил се е студено
и късно идва, все след равносметки,
когато мислите са уморени,
танцуват само за бакшиша...
И тръгват с всеки – стига да е нежен,
отиват си престане ли да диша,
безмилостни зад погледа премрежен.
Престъпнички са мислите за тебе,
дори букет да им изпратиш,
подготвят ти красиво погребение
по черни три четвърти чорапи.
И стига някоя да не открие
случайно, че е влюбена в Декември
и с него някой път да се напие,
да стане пак добра и суеверна.
Ще трябва цялата година,
докато озлобее да я чакат,
а ти да знаеш, че ги имаш
12 месеца и без заплата.
© Теодора Бориславова All rights reserved.
