Dec 27, 2013, 7:59 PM

Стрита на прах 

  Poetry » Other
490 0 0
От небето вали прах,
когато едно сърце бавно умира.
Протягам ръце, за да хвана
частица малка от него.
Наивно вярваме в Бога,
а дали той вярва във нас?
Ангел се смее от злоба,
Демон плаче от страст.
Не съм се родил цвете,
което да бъде полято с отрова...
Димът се спуска надолу
и само огънят вие се горе. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Филипов All rights reserved.

Random works
: ??:??