27.12.2013 г., 19:59 ч.

Стрита на прах 

  Поезия » Друга
491 0 0
От небето вали прах,
когато едно сърце бавно умира.
Протягам ръце, за да хвана
частица малка от него.
Наивно вярваме в Бога,
а дали той вярва във нас?
Ангел се смее от злоба,
Демон плаче от страст.
Не съм се родил цвете,
което да бъде полято с отрова...
Димът се спуска надолу
и само огънят вие се горе. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Филипов Всички права запазени

Предложения
: ??:??