Jan 31, 2005, 11:43 AM

Строшете стъклената вяра

  Poetry
1.1K 0 3

Строшете стъклената вяра

 

През свитък от минали съдби,

обрекъл на лудост сетивата.

През истини нещо кърви

и през далечен миг свободата.

Слушайте онези далечни песни,

прониквайте в смисъла на дара,

изплетете свои тежки мрежи.

Строшете стъклената вяра!

 

През мъдрите легенди крещи,

силата на новите бели светлини.

През сините крилати мълви

и през бели орбити празни.

Заковете с кинжал слепотата...

Променете дните си, без мяра.

Отворете очи към светлината.

Строшете стъклената вяра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...