Dec 31, 2006, 1:15 AM

Студ

  Poetry
655 0 1
Студ обгръща ме в нощта,
сянката ти потъва в тъмнина.
Не искам да те загубя просто така...
Шепна в нощта, проклинам деня, в който
тя се появи... Истината не каза по-рано... остави
мен сама... да живея в лъжа!
Студ пронизва те сега... студ без моята любов!
Искаш да ме забравиш, но не можеш... студ и тишина напомнят ти за мене в нощта.
Затвориш ли очи, сънуваш пак небето... На него моето лице, облято в лунните лъчи.
Преди време, когато сваляше ми ти звездите, когато туптеше любовта в гърдите...
Студ преминава през твоята душа, когато спомниш си за мен... Черно бели кадри преминават през ума ти...
Всяка малка част от теб изтръпва при спомена за мен... Когато ти се върнеш утре вече ще е късно...
Само с поглед ще те погубя... Само с поглед ще те опаря... Искам да съжаляваш, да съжаляваш...
Студ обръща те в нощта... сянката ти потъва в тъмнина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Имаш смелостта да покажеш преживяванията на децата на днешния ден.
    Можеш да го преработиш.
    Поздрав!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...