Dec 31, 2006, 1:15 AM

Студ 

  Poetry
510 0 1
Студ обгръща ме в нощта,
сянката ти потъва в тъмнина.
Не искам да те загубя просто така...
Шепна в нощта, проклинам деня, в който
тя се появи... Истината не каза по-рано... остави
мен сама... да живея в лъжа!
Студ пронизва те сега... студ без моята любов!
Искаш да ме забравиш, но не можеш... студ и тишина напомнят ти за мене в нощта.
Затвориш ли очи, сънуваш пак небето... На него моето лице, облято в лунните лъчи.
Преди време, когато сваляше ми ти звездите, когато туптеше любовта в гърдите...
Студ преминава през твоята душа, когато спомниш си за мен... Черно бели кадри преминават през ума ти...
Всяка малка част от теб изтръпва при спомена за мен... Когато ти се върнеш утре вече ще е късно...
Само с поглед ще те погубя... Само с поглед ще те опаря... Искам да съжаляваш, да съжаляваш...
Студ обръща те в нощта... сянката ти потъва в тъмнина...

© Виктория Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Имаш смелостта да покажеш преживяванията на децата на днешния ден.
    Можеш да го преработиш.
    Поздрав!
Random works
: ??:??