Dec 15, 2012, 9:21 PM

Студ, самота, депресия

1.9K 0 0

Тъй студено е навън, мръзна на снега, 

паля поредна цигара, гледам слънцето

как бавно се скрива и си мисля - какво правя аз? - 

 

Изпадам в поредната депресия,

плача, крещя, злобея, 

гние моята душа бавно и мъчително.

Не мога да поправя нищичко.

 

Рев, самота и празнота, 

отварям зелените си очи, 

те пълни са със гняв сълзи, поглеждам 

през прозореца, навън е поредната виелица. 

 

Мисля си... 

Дали душите на хората

са като разярените снежинки навън? 

Връщам се към старите си опетнени спомени.

 

Минава нощта, ставам. 

Сякаш нищо не е било. 

И пак продължавам.

Продължавам да живея в калта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мъченик на Изкуството All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...