Dec 15, 2012, 9:21 PM

Студ, самота, депресия

1.9K 0 0

Тъй студено е навън, мръзна на снега, 

паля поредна цигара, гледам слънцето

как бавно се скрива и си мисля - какво правя аз? - 

 

Изпадам в поредната депресия,

плача, крещя, злобея, 

гние моята душа бавно и мъчително.

Не мога да поправя нищичко.

 

Рев, самота и празнота, 

отварям зелените си очи, 

те пълни са със гняв сълзи, поглеждам 

през прозореца, навън е поредната виелица. 

 

Мисля си... 

Дали душите на хората

са като разярените снежинки навън? 

Връщам се към старите си опетнени спомени.

 

Минава нощта, ставам. 

Сякаш нищо не е било. 

И пак продължавам.

Продължавам да живея в калта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мъченик на Изкуството All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...