Студен Свят
Мълчи Гладът -
решил е да не проси…
И свил се е в студът
на немите въпроси
Мълчи гладът -
оглушал от крясък
на сития в домът –
преял от суета и блясък
Скимти гладът…
и драска в гърло на сираци
Трескав скита и градът,
а ветровете Тук са северняци..
Ослепял гладът
и в сокаците замръква
И поглъща го Светът,
а от болката му огън стъква
………………………….
Стъпка след стъпка вървя -
на обратно в моята диря
и се оглеждам за няк’ва троха
която и друга ръка е дарила…
Мълчи Гладът –
очите му са като свредел
Мълчи Градът –
На Глад се е нагледал……..
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
