Nov 10, 2011, 8:31 PM

Студена агония 

  Poetry » Phylosophy
597 0 5
Студът няма име.
Той е белег в душата.
Като нокти забити
докрай в сетивата.
Не чуваш, не виждаш,
светът те презира.
Думи неказани
в болка умират.
Жадуваш спасение
от мъртвия студ.
Многоликите спомени
мозайка редят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Върбева All rights reserved.

Random works
: ??:??