Студено ми е във очите ти и празно.
Различни пътища отдавна сме поели.
Прекрачили сме клетвите за вярност,
свободен си да си щастлив без мене.
Дори и виното във чашите нагарча.
(Мълчание отрича всичко помежду ни).
В ръката ми догаря неизпушена цигара,
димът чертае неизречените думи.
Студено ми е и нещо в мене непонятно,
разкъсва бавно уморената ми плът.
Сбогом моя, красива безвъзвратност!
Ще те пазя в себе си до сетния си дъх.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
