Студът свърши
Не вярваш ли, че свърши се студът,
из който толкова самотно крачихме?
Сега по хлъзгавия леден път
да стигнем онзи връх ни е задачата.
Сега светът е бяла тишина.
Сега светът нирванно те прегръща.
А аз, като една добра жена,
сварих ти чай и ти затоплих къщата.
Не искам да пришпорваме света
оттук нататък. Нека да белее!
Каквото и да правим, онзи връх
не е възможно да го надживеем.
Така че, ние с тебе, ти и аз - какво?
Решаваме - оттук натам сме заедно!
Свали в антрето мокрото палто
и влизай да се стоплиш с чая ми.
© Павлина Гатева All rights reserved.
