Стъклена нощ
СТЪКЛЕНА НОЩ
Не може да е тя! Земята няма
такава тънка розова пижама,
такива звездни обеци с елмази
и остро лунно ножче – да я пази,
такива меки облаци памучни...
Дори да ви изглежда ненаучно
това навярно е звезда незнайна,
в небето спряла в тази нощ потайна,
завита с кадифето черно-синьо,
пияна от любов и лунно вино.
А тази нощ е стъклено-кристална.
Звездата спи в небесната си спалня
и сигурно сънува звезден вятър.
Защо на сън усмихва се звездата?
Навярно тя сънува как във мрака
сто приказни галактики я чакат,
сънува как танцува с рокля бална,
как звезден принц пантофката кристална
на всичките звезди-сестрици мери.
О, този звезден принц ще я намери!
Звездата-Пепеляшка е красива,
звездата ще е приказно щастлива.
И спящата звезда от радост свети,
а долу пишат стихове поети,
а долу стъклената нощ се стапя
и звън кристален от небето капе
и тихо в светлата роса попива.
Звезда незнайна, нека си щастлива,
а тази нощ като рисунка в синьо,
с мъглата, с приказното лунно вино –
да бъдат нашата небесна тайна.
Благодаря за тях, звезда незнайна!
За тихото вълшебство, спящо в мрака,
благодаря! И утре ще те чакам...
© Валентин Чернев All rights reserved.
