Камък и стъкло се сляха във едно,
а камъкът е стъклен, приличащ на око.
Окото от стъкло във камък се оглежда,
а камъкът в стъкло, с едно око поглежда.
Погледът огледа се във каменни очи
и в тях видя как радостта тъжи.
А камъкът прогони тъжната следа,
със стъклени очи погледна любовта.
© Николай Стойчев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
