Sep 12, 2007, 9:21 AM

Стъклени очи

  Poetry
722 0 5

Камък и стъкло се сляха във едно,

а камъкът е стъклен, приличащ на око.

Окото от стъкло във камък се оглежда,

а камъкът в стъкло, с едно око поглежда.

 

Погледът огледа се във каменни очи

и в тях видя как радостта тъжи.

А камъкът прогони тъжната следа,

със стъклени очи погледна любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Камъните говорят...и казват много повече от думите.Скалите са живи отражения на земната сила - непонятна, необятна, невъобразима, вечна.

  • ВПЕЧЕТЛЯВАЩО И ЗАГАДЪЧНО!!!ПРЕПРОЧИТАМ ГО, ЗА ДА ОТКРИЯ ЗАГАДКАТА!!!
    ЩЕ УСПЕЯ!!!
  • Много добро решение, Ники! Поздрав
  • Хубав стъклен стих!
    Поздрави, Ники!
  • Хубава игра между стъкло и камък.Хубав стих.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...