Стъклено човече, застинала усмивка.
Стъклено сърце, изчезнало сред дим.
Стъклено мече в безкрайна прегръдка.
Стъклено лице, изваяно от кристала фин.

Стъклено човече, чакащо любов.
Стъклено човече, чакащо само.
Стъклената самота, стъклени очи.
Стъклената радост, стъклени мечти.

Стъклено присъствие, стъклени чувства.
Стъклено напътствие, стъклен знак, потънал в забрава.
Стъклена врата със стъклената брава.
Стъклената стая, потънала в тишина.
Стъклен прах, нападал върху изкуствени цветя.

Стъклено човече, застинала усмивка.
Стъклено сърце, изчезнало сред дим.
Изгубено в стъклената стая...
Изгубено сред вещи, с произход мним.
В стъклената стая витаеше кълбото дим.
Да бъде уловен чакаше самотен там.
Но човек не връща се, щом бе потънал в срам.


Безкрайна красота. Мечти.
Синьото небе, в което птицата лети.
Отдолу малкото човече си седи,
май чакащо и то да полети...