7.04.2010 г., 19:11

Стъклено

670 0 0

Стъклено човече, застинала усмивка.
Стъклено сърце, изчезнало сред дим.
Стъклено мече в безкрайна прегръдка.
Стъклено лице, изваяно от кристала фин.

Стъклено човече, чакащо любов.
Стъклено човече, чакащо само.
Стъклената самота, стъклени очи.
Стъклената радост, стъклени мечти.

Стъклено присъствие, стъклени чувства.
Стъклено напътствие, стъклен знак, потънал в забрава.
Стъклена врата със стъклената брава.
Стъклената стая, потънала в тишина.
Стъклен прах, нападал върху изкуствени цветя.

Стъклено човече, застинала усмивка.
Стъклено сърце, изчезнало сред дим.
Изгубено в стъклената стая...
Изгубено сред вещи, с произход мним.
В стъклената стая витаеше кълбото дим.
Да бъде уловен чакаше самотен там.
Но човек не връща се, щом бе потънал в срам.


Безкрайна красота. Мечти.
Синьото небе, в което птицата лети.
Отдолу малкото човече си седи,
май чакащо и то да полети...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...