Constantine (Императора) Constantine (Императора)
9
Feb 22, 2009, 9:41 AM

Стъкло

  Poetry » Love
888 0 3
Душата е стъкло, прозрачно и чупливо.
Виждаш мечтите си през него.
Виждаш илюзиите, в които вярваш.
Виждаш цветовете през безцветното стъкло
и студенината на луната...

Стъклото бисерно звънти

като хиляда морски миди, изпуснати на пътя.

Това са твоите мечти.
Усмивки на желани дни.
Прозрачна чистота на искрен блян.
Сълза за спомен разпилян
с наситен дъх на гнил бръшлян.
Какво се случи с цветовете?
Нима разляха се в морето!
Стъклото е виновно.
Стъклото е лъжовно.
Преплита ден и нощ в едно,
копнеж и страх в стъкло...

Вървя по лунен път в нощта
и търся стъклената си душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Императора All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0