Constantine (Императора)
9 7
Feb 22, 2009, 9:41 AM

Стъкло 

  Poetry » Love
531 0 3
Душата е стъкло, прозрачно и чупливо.
Виждаш мечтите си през него.
Виждаш илюзиите, в които вярваш.
Виждаш цветовете през безцветното стъкло
и студенината на луната...

Стъклото бисерно звънти

като хиляда морски миди, изпуснати на пътя.

Това са твоите мечти.
Усмивки на желани дни.
Прозрачна чистота на искрен блян.
Сълза за спомен разпилян
с наситен дъх на гнил бръшлян.
Какво се случи с цветовете?
Нима разляха се в морето!
Стъклото е виновно.
Стъклото е лъжовно.
Преплита ден и нощ в едно,
копнеж и страх в стъкло...

Вървя по лунен път в нощта
и търся стъклената си душа.

© Императора All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??