Nov 20, 2011, 4:01 PM
Стъкната обич
Свивам в кок разпилените морски коси - водопад,
сипя нежност от пръсти, любовта ми събрали.
И те обичам - с превития по котешки гръб,
когато, настинал, вендузи поставям като бокали.
Ти потрепваш - вятър, люлеещ презрели жита,
аз те галя и от нежната ласка заспиваш.
Щом те покрия с разпуснатата си коса -
се превръщаш в кокиче и в съня си с мене се сливаш.
Севернякът отдавна е наточил най-острата си игла
и свири кухо в комина на нашата къща.
Стъквам огън - ухание ябълково - в стаята, до сутринта
и знам - с моята греяна обич силата си ще връщаш. ...
сипя нежност от пръсти, любовта ми събрали.
И те обичам - с превития по котешки гръб,
когато, настинал, вендузи поставям като бокали.
Ти потрепваш - вятър, люлеещ презрели жита,
аз те галя и от нежната ласка заспиваш.
Щом те покрия с разпуснатата си коса -
се превръщаш в кокиче и в съня си с мене се сливаш.
Севернякът отдавна е наточил най-острата си игла
и свири кухо в комина на нашата къща.
Стъквам огън - ухание ябълково - в стаята, до сутринта
и знам - с моята греяна обич силата си ще връщаш. ...
© Петя Кръстева All rights reserved.
Random works
-
-
There are many people And few human beings Many who are not brittle And who lack their meanings Many...
-
Ill close my eyes You’ll say it again That thank you note, That careful chord - Sonorant voice, ......
-
All of us are storytellers, whether to ourselves or our fellows. Narratives we live and breathe, som...
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
