petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
Nov 20, 2011, 4:01 PM

Стъкната обич 

  Poetry » Love
1232 0 16

Свивам в кок разпилените морски коси - водопад,

сипя нежност от пръсти, любовта ми събрали.

И те обичам - с превития по котешки гръб,

когато, настинал, вендузи поставям като бокали.

 

 

Ти потрепваш - вятър, люлеещ презрели жита,

аз те галя и от нежната ласка заспиваш.

Щом те покрия с разпуснатата си коса -

се превръщаш в кокиче и в съня си с мене се сливаш.

 

 

Севернякът отдавна е наточил най-острата си игла

и свири кухо в комина на нашата къща.

Стъквам огън - ухание ябълково - в стаята, до сутринта

и знам - с моята греяна обич силата си ще връщаш.

 

 

След това ти, прероден, ще изправиш снага,

настинките-паяци тупайки, дето нокти са в кожата впили,

ще се сгушиш в мене - до утрото... В мрака зимен сега

от магията Обич ще черпим за двама ни сили!

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??