Стълбата вита, престаряла
навътре води към душата.
Каменният мъх пълзи
Всеки миг по стъпалата.
От стълбата надолу
към недрата
камбанките на мрака шепнат.
Вървиме трепетно и бавно
със моята другарка –
Самотата.
© Юлия Шопова All rights reserved.