Минаваш по добре познати коридори
и със затворени очи ще се оправиш...
Мълчиш, но всичко в теб говори,
отвориш ли устата си се давиш.
И стъпките са бързи и конкретни,
а погледът е вдигнат и неясен.
Отдясно - дъхави тоалетни,
отляво - празното "Нещастен"!
Вървиш, не виждаш прашната табела -
"Пази се! Хлъзгаво е от водата"...
И тази крачка е така позната...
Залиташ, падаш и трошиш главата!
© Йордан Ботев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
