На Ели,
защото нейното Кафе е най-доброто
* * *
Не се стопи в сълза. И не изчезна.
Потърси дом. В дланта му се стаи.
А празното у него беше бездна,
в която светлина не се роди...
Камбаната на времето бе спряла.
Очите му – очите на циник,
проблеснаха. Обходиха я цяла.
И в този миг почувства се велик...
Наведе се. Целуна я. И нищо ...