Suavemente
На Ели,
защото нейното Кафе е най-доброто
* * *
Не се стопи в сълза. И не изчезна.
Потърси дом. В дланта му се стаи.
А празното у него беше бездна,
в която светлина не се роди...
Камбаната на времето бе спряла.
Очите му – очите на циник,
проблеснаха. Обходиха я цяла.
И в този миг почувства се велик...
Наведе се. Целуна я. И нищо
не бе способно вече да го спре.
Очите му – очите на езичник
се къпеха в очите ѝ – море.
А тя не се стопи. И не изчезна.
Намери дом. В дланта му се стаи.
Запълни с нежността си всички бездни...
И в мрака заблестяха две звезди.
© Яна All rights reserved.
