Суета
„И мaкap ощe дa вяpвaм в божeствeното нaчaло нa Cловото,
зaплeнeн от твоpбитe нa този пpидвоpeн гpaвьоp нa Taнaтос,
днeс изповядвaм с нeговa помощ Mълчaниeто...
и човeшкия кpaй нa Зeмятa.”
Борис Христов
„Книга на мълчанието”
Ела и престъпи през този праг,
над който са се сврели всички думи.
Недей да питаш ни защо, ни как
остават стръв за пир. И плиткоумие.
Не се оглеждай. Виждаш ли стени?
Мълчането е там стена. И кожа.
А ореол и трънени венци
на думите - ни ти, ни аз ще сложим.
Ела и влез! На пода ще седим -
земята тежка нека ни усети.
Да млъкнем, да горим! Да станем дим
с последния от пищните куплети.
Да помълчим и чуем как шурти
през нас и в нас, свещена, тишината.
Огънала ни в сърп – глава в пети.
Огънала ни в арка над земята.
И тази арка да е покрив. Къс
небе от думи. В стон да ги отприщим,
докато върху нас пониква кръст
от шурналата тишина и киша.
Но и тогава, и под този свод -
до кръстовете, бурени и змии -
ще има някой глух безчувствен скот
да драска думи. Срещу две ракии.
© Дарина Дечева All rights reserved.
Даре, удоволствие е за мен да съм тук!
