Summum ius summa iniuria *
Summum ius summa iniuria *
Цицерон
Все тая ми е за какво се бориш.
Напразно късаш нерви и подметки.
Финалът винаги е твърде спорен
и твърде неприятна равносметката.
Съдът едва ли ще е благосклонен.
Темида спи, задрямал прокурорът.
И правиш груба грешка, Цицероне,
че тръгнал си на глухи да говориш.
Но дойде смърт и всичко бързо свършва.
Препускай леко – само да не друса.
Плътта е бъдеща вселенска мърша,
очарованието – бъдеща погнуса.
Приключва без проблеми епизода.
Бъди блажен и жив-здрав, Цицероне!
Когато те качат нa ешафода,
олеква бързо царската корона.
Дори и ешафодът ти е малко.
Каква риторика, какво туй чудо?!
Римувайки кантати с катафалки
добавям в текста нова доза лудост.
Простете, дами – няма бял кон в бара!
Те, белите коне, измряха.
Оказва се, че конят е магаре
и радостно плебеите го яхат...
И все едно е колко си виновен.
Те, мислите им, черни са и сиви.
Основната ти грешка, Цицероне,
че тръгнал си да търсиш справедливост.
* Най-висшата справедливост е най-висша несправедливост.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
