Summum ius summa iniuria *

25.05.2024 г., 17:08 ч.

Поезия » Друга

280 4 4

Summum ius summa iniuria *

Цицерон

Все тая ми е за какво се бориш.

Напразно късаш нерви и подметки.

Финалът винаги е твърде спорен

и твърде неприятна равносметката.

Съдът едва ли ще е благосклонен.

Темида спи, задрямал прокурорът.

И правиш груба грешка, Цицероне,

че тръгнал си на глухи да говориш.

Но дойде смърт и всичко бързо свършва.

Препускай леко – само да не друса.

Плътта е бъдеща вселенска мърша,

очарованието – бъдеща погнуса.

Приключва без проблеми епизода.

Бъди блажен и жив-здрав, Цицероне!

Когато те качат нa ешафода,

олеква бързо царската корона.

Дори и ешафодът ти е малко.

Каква риторика, какво туй чудо?!

Римувайки кантати с катафалки

добавям в текста нова доза лудост.

Простете, дами – няма бял кон в бара!

Те, белите коне, измряха.

Оказва се, че конят е магаре

и радостно плебеите го яхат...

И все едно е колко си виновен.

Те, мислите им, черни са и сиви.

Основната ти грешка, Цицероне,

че тръгнал си да търсиш справедливост.

* Най-висшата справедливост е най-висша несправедливост.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.