Аз не искам бъдеще,
в което, да умират
на война поети.
И не искам детската
игра , да прилича на
война.
Боже, ти създал си тая
синя шир,
не за грозната
война,
а за простичкия
мир.
Когато хората се трудят,
и сутрин с усмивка се
събуждат.
Затова те моля, Боже,
от сърце!
Дай ни мир, на всеки
дом,
и всякое дете!
© Живко Делчев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
