Аз не искам бъдеще,
в което, да умират
на война поети.
И не искам детската
игра , да прилича на
война.
Боже, ти създал си тая
синя шир,
не за грозната
война,
а за простичкия
мир.
Когато хората се трудят,
и сутрин с усмивка се
събуждат.
Затова те моля, Боже,
от сърце!
Дай ни мир, на всеки
дом,
и всякое дете!
© Живко Делчев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
