Сутрешно
Когато още злите сили спят,
а утрото приговя ми закуска
и от дървото вън вали снегът,
и върху тротоара сълзи пуска;
когато е настъпил полуден,
а в моята душа е полуутре,
с кафето си промивам разреден
плана за днес минута по минута;
отчаян, телефонът не звъни,
а интернетът мига недоспало,
безсмилслено ли чакам да вали
във пощата от мейли закъсняли?
Това е точно миг преди навън
с колата моят ден да ме откара.
За всеки случай пускам ти писмо,
да знаеш, че те чакам и ти вярвам.
© Павлина Гатева All rights reserved.
