Сутрин рано
Станах рано сутринта.
Исках стихове да пиша.
Зима. Студ. Вали снега
и топи се – само киша.
Телефонът още спи.
Кой ли ще го буди рано?
А дори и да звъни
то ще бъде грешка само.
Телевизорът в зори
ще се пръсне от реклами.
И все мрачни новини –
по-добре ли ще ни стане?
Затова да помълчим,
тук при мен е тишината –
уж е тиха, а жужи.
Ден светлее през стъклата.
Ден – и пак ли ще е сив?
И приведен, и безличен.
Сядам да напиша стих
със усмивка и различен.
© Ани Иванова All rights reserved.
