Сутринта пристигна рано,
не избързва и не закъснява,
с писък се извих и станах.
(подът винаги ме наранява)
Във досадната познатост
слънчев лъч ме приютява,
няма никакви следи от патос,
само споменът се приближава.
Огледалото го подминавам,
а и някаква жена ми пречи,
няма да се запознавам,
мисля, че си тръгва вече. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up