Сутринта пристигна рано
не избързва и не закъснява,
с писък се извих и станах.
(подът винаги ме наранява)
Във досадната познатост
слънчев лъч ме приютява,
няма никакви следи от патос,
само споменът се приближава.
Огледалото го подминавам,
а и някаква жена ми пречи,
няма да се запознавам,
мисля, че си тръгва вече.
Имам план за вечерта,
винаги се получава,
пука ми за сутринта
идва или закъснява!
© Ивайло Проданов All rights reserved.