Nov 17, 2007, 12:35 PM

Сутринта пристигна рано

  Poetry
1K 0 9
Сутринта пристигна рано,
не избързва и не закъснява,
с писък се извих и станах.
(подът винаги ме наранява)

Във досадната познатост
слънчев лъч ме приютява,
няма никакви следи от патос,
само споменът се приближава.

Огледалото го подминавам,
а и някаква жена ми пречи,
няма да се запознавам,
мисля, че си тръгва вече.

Имам план за вечерта,
винаги се получава,
пука ми за сутринта
идва или закъснява!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Проданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...