Тихо изсипва се звездният прах
свети в косите от лунната ласка,
вещае вълшебство, шеметен танц,
обход под небето с жива каляска.
Ти си застанал изправен и млад,
с поглед загледан отвъд хоризонта.
Далече от теб са печал, листопад,
пътя разстила напред също клонка.
Изправен. Обветрен от порив, вървиш!
Докрай всеотдаен, дори в изнемога!
Активен в живота, отвътре гориш,
роден за герой от свещеният огън! ...