Смокинята расте във двора
и казват,че свещено е дърво,
под нея на беседката просторна
прелиствам книга - за добро и зло.
Над мене вятърът отвява
листата ù, тъгували за есента,
дали доброто ще посява
в душата кълнове от пролетта.
Сърцето бие откровено,
доброто семе ще покълне там,
а пък дървото неизменно
ще приюти света ни, знам.
© Йорданка Пешлова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
