Свещичка ще запаля,
за да стане топло и загрее
топлинка в душата моя.
Нежно пламъче да се рее
и събира в тъмнина
тъгата и спомена.
Стичат се сълзите
и се събират в кладенче.
Дано удавят болките.
Развихрили се като змийче.
В моето тяло и сърце!
Лято да е! Птички да летят!
Маргарити бели да цъфтят!
Напомня ми за младостта!
Искам я отново! За да бъда по-щастлива!
И по-обичана от тогава и сега!
Свещичка ще запаля!
© Мина Конарова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
