Света Марина
Седем бунара вода лековита.
Чалът над тях изправил е ръст.
Черквица малка, отгоре побита.
Ръката неволно се вдига за кръст.
Седем поляни с биле омайно.
Седем килима с пъстри цветя.
Шепне гората отминали тайни.
Болен си вечер, здрав - сутринта.
Ехо далечно стене в душата.
Буди се мисъл, докосване, звук.
Малки прашинки, на вятър в ръката,
все сме отвяти, а ти си си тук.
Светлото сееш в добрия гледец,
та Денят да е прост, но възвишен.
Тука не идва душевен скопец.
Тук всичко във стихове диша.
Теб ще те има и когато си ида!
Сетна молба, от мен, приеми:
- Не склопвай очите ми, бисерни миди!
Остави да те гледам, когато цъфтиш!
© Красимир Дяков All rights reserved.
