Светла надежда
януари 2014 Румяна Славова
Под керемидено-червена стряха
на забравена мансарда
свива си гнездо уютно
лястовичка чисто бяла.
Дълго бе летяла
с мънички крилца
отново да открие топлинка
и с надежда в сърчицето
радост да разпръсне под небето,
че дохожда пролетта.
Бе преборила страха си
от непознатото в света
и зрънце обич във душата
пазеше за своите чеда.
Те излюпиха се скоро -
досущ приличаха на нея -
откраднали от премяната ù бяла.
И сега майчицата мила
изхранваше още три гърленца.
И беше сякаш вчера,
когато появиха се в света,
а днес вече учиха се да летят -
разперили слабичките си крилца;
писукайки от страх в несвяст!
А лястовицата, със пълно гърло,
утешаваше
и съпровождаше със песен
полета им плах!
Едно дете,
привлечено от чуруликането нейно,
вдигна поглед към небето -
"Мамо, виж!Туй е
лястовица чудно-бяла!"
... и за нея заговори
цяло село!
Писаха и вестниците даже,
че туй мило, чудновато същество
носеше късмет и щастие
с цвета си!
Но лятото изтъркули се
някак тихомълком.
Слънчицето благославяше
със топлина,
но все по-слабо.
Време бе майчицата
със своите пораснали чеда
да отлети във висините
към далечна по-топла страна...
За да се върнат догодина
и радост светла с пролетта
на всички хора да даряват!
А след тях
махаше ръчица детска...
И сълзичка блесна
в малкото оче
за една отлитнала надежда...
© Румяна Славова All rights reserved.
