Богородице, майко,
сина ти разпна̀ха.
Всички съ̀лзи са малко -
нямат път, нито стряха.
А лукавият Дявол
с черни пръсти се кръсти.
Приковаха го, майко,
невинен на кръста.
Мъката ти е буря -
ще измий греховете.
Сол във раната туря
и неистово свети.
Как добре те разбирам,
тъжна майко на Бога.
Мъката ти всемирна
да изкупя не мога.
Любовта ти, светице,
в тихи вопли изригна.
Превърни ме във птица,
до Сина ти да стигна.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
