Jul 30, 2025, 5:56 AM

Светлина в мрака

209 0 0

Зимна нощ... Снежна виелица вилнее - не сняг, а бели ножове се сипят. 

Улиците са празни, а светлина - няма...

Надникнах аз през дебелото стъкло 

и като мравка сред глутница гладни вълци почувствах се. Нощта ме внезапно погълна...

Мракът зачерни погледа ми... сърцето просто спря... Кожата ми пребледня и придоби вид на стара кукла, отдавна изоставена в някое прашно мазе. Крайниците ми сякаш се отделиха от тялото, като че под острието на средновековна брадва са били подложени.

Ушите ми приглъхнаха, но шумът на яростно засилилият се вече сняг все още кънтеше в отдавна чуждата ми глава. 

Изведнъж нещо се промени... 

Внезапен лъч светлина прониза черните ми очи и те светнаха. Усетих топлината на ярка звезда върху кожата си и сърцето ми отново започна да тупти. 

В далечината се открои силует на изтънчена фигура - блестеше... 

За миг, суровата зимна нощ се превърна в умайна лятна сутрин. 

Присвих очи и се загледах директно в нея. 

Красотата ѝ бе толкова неземна, че дори вятърът не посмя да я засрещне.

Дълги, като от злато направени, къдрици 

се спускаха надолу като кадифена завеса

по детайлно обрисуваното ѝ тяло.

С всяка нейна крачка, светът ставаше по-тих, атмосферата ѝ бе подчинена. 

Очите ѝ - снежнолазурни, сякаш отразяваха зимната картина като свой спомен. 

Не просто сияеха, а говореха.

Все така неподвижен си стоях аз, не смеех да помръдна. Всичко това, което бях изгубил преди минута, вече бе се върнало, но различно...

Сякаш всичко мое сега принадлежеше на неземната девойка. Нямах контрол над себе си.

Но изпитах спокойствие... Душата ми бе в абсолютна хармония. Възхищавах се с усмивка!

Не след дълго, отново настъпи смразяващ мрак, стъкленият параван, през който наблюдавах неземната девойка, започна да се пропуква заради силната снежна буря вилнееща от другата му страна. 

Тялото ми отново се върна в старата си форма, отново бях никой.

А неизвестната девойка? Тя беше всичко и нищо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...