Светлината
Оставяла съм лампата да свети нощем,
не защото чакам на вратата да се звънне...
да виждам светлината как бродира гоблен
с конци от мисли, преди вън да съмне.
А лампата ми често свети без да искам,
съдбата няма копче: "Загаси ме!".
С уморени пътници по техни друмища се скитам...
на светлината шепна: "Пътя освети им!".
Оставяла съм лампата да свети посред буря
и всяка мълния разбила се във нея
кошмарите изгаря, кара ме да се събудя...
в кълба от пламъци да не изтлея.
Най-ярко свети лампата във тъмни нощи
дори забулена от приливи на грижи,
тогава идват мислите - среднощни гости...
маяка по брега със тях се движи.
И лампата страха огрява като факел
на чудовищата зли и таласъми...
разпиляват се като кошмарен пъзел
по светло тъмнината щом осъмне.
Ооо, лампата не свети никога нахално...
в симбиоза сливам се със светлината.
Сметката за тока плащам не напразно...
приятелите разпознавам в тишината.
29.06.2022г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
