Светлината на Луната...
Светлината на Луната...
Фактически „слънчево зайче”
Луната е горе в небето-
виси над Земята, така че
сама като Слънце да свети...
А нейната прелест магична
в нощта и дори отразена
е тъй по човешки лирична:
загадъчно-обикновена...
Трепти с ореол над мечтите
на лунният здрач светлината,
така че освен със очите
я виждаме и със душата.
Когато си млад и си влюбен
възможно е с твойто момиче
по пътя да тръгнете лунен:
безкраен, трептящ романтичен...
Или пък нощта те завари
случайно замръкнал в гората,
изгубил пътеките стари-
какво ти остава: Луната.
... Аз дълго на вярвах, че може
да `е светлина отразена,
понеже духът ми тревожи-
струяща със нежност над мене-
щом бродех по н`ощите лете
загледан към нея набожно
и шепнех на глас стиховете,
с любов, но и малко тревожно...
... Във моят Живот в Океана
(мечта невъзможна за всеки!)
с носталгия хищно ме хвана
трептящата лунна пътека
и аз като Бог по вълните
сам тръгнах тогава унесен,
и чудно, тя както в мечтите,
във Родният край ме отнесе...
... За туй и не вярвам все още
напълно в научните факти,
и възможно е в някои нощи
да свети за мигове кратки!...
... А сутрин когато остава
Луната, светът да погледа:
тя някак си друга тогава
е тъжна и призрачно бледа...
Коста Качев,
04.09.2015.
© Коста Качев All rights reserved.
Сърдечни поздрави, много ми хареса.