Oct 21, 2020, 11:10 AM

Светлини от улицата

  Poetry » Civic
498 0 2

 

Улични лампи пред прозорците светят,

зад стъклата срамежливо надничат.

И щом уют в нечий дом усетят,

разбират, че двама там се обичат.

 

И дори лампите навън да треперят,

от тази обич, затоплени утре ще спят.

Както, когато две сродни души се намерят,

и в тях се побира целият свят.

 

И вечерта, лампите ще светят отново,

и пак, през прозорците те ще надничат.

За да видят сърцето дали е готово,

и то да обикне, щом го обичат.

 

Явор Перфанов©

20.10.2020 г.

Г. Оряховица

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...