Небето преди изгрев,
осеяно от цветове,
с конци сиви, червени
шарена черга преде.
Слънце с лъчи я пробива
и с усмивка изгрява.
Със светлина ни залива,
топла обич дарява.
Откъде облак закри го,
дъжд от ведро заваля.
Притъмня горе небето,
денят и той посивя.
Светлина се в капка пречупи,
и в дъга цветна изгря.
В цветове се чудни преплете,
отново с надежда огря...
© Лилия Нейкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
