Светлинка
Оцелях от желания, разлюбих мечтания...
и поглед отправих към нови предели
Вселената няма нужда от мойто внимание,
но подтиква към откривателства смели.
Човекът, е кратък миг съзерцание...
А после... звезден прах в небосвода.
Търсач смел, светлинката във здрача,
създател на чувства в океан-безпредел.
Всичко побрал е под лявата гръд...
целия свят, тъги, радости, думи.
Любовта му създава безброй светове
а той самият най-великото, от всякакво чудо.
Пътят му смел продължава напред
с раните, с болките, с живота нелек.
Бог отредил му е забава прекрасна
само във трудност, да израства Човек
© Валя Сотирова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво и от мен, Валя.
-
И аз бях писала един стих - "Чудото живот" и съм уверена в това. Около нас, освен ужасите, които чуваме в новините, стават и чудеса! Нека чудото се случи и в твоя живот!
-
Благодаря, ти Тони! Като представители на човешкият род и ние споделяме чудесата му!
-
"Любовта му създава безброй светове
а той самият най-великото, от всякакво чудо." - силно и вярно! А финалът е разкошен! Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
