Светлинка
Оцелях от желания, разлюбих мечтания...
и поглед отправих към нови предели
Вселената няма нужда от мойто внимание,
но подтиква към откривателства смели.
Човекът, е кратък миг съзерцание...
А после... звезден прах в небосвода.
Търсач смел, светлинката във здрача,
създател на чувства в океан-безпредел.
Всичко побрал е под лявата гръд...
целия свят, тъги, радости, думи.
Любовта му създава безброй светове
а той самият най-великото, от всякакво чудо.
Пътят му смел продължава напред
с раните, с болките, с живота нелек.
Бог отредил му е забава прекрасна
само във трудност, да израства Човек
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
