Лютиче (Валя Сотирова)
329 274
2 дек. 2022 г., 16:16

Светлинка 

  Поэзия
178 1 4

Оцелях от желания, разлюбих мечтания...

и поглед отправих към нови предели

Вселената няма нужда от мойто внимание,

но подтиква към откривателства смели.

 

Човекът,  е кратък  миг съзерцание...

А после... звезден прах в небосвода.

Търсач  смел, светлинката във здрача,

създател на чувства в океан-безпредел.

 

Всичко побрал е  под лявата  гръд...

целия свят, тъги, радости, думи.

Любовта му създава безброй светове

а той самият най-великото, от всякакво чудо.

 

Пътят му смел продължава напред

с раните, с болките, с живота нелек.

Бог отредил му е забава прекрасна

само във трудност, да израства Човек

© Валя Сотирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво и от мен, Валя.
  • И аз бях писала един стих - "Чудото живот" и съм уверена в това. Около нас, освен ужасите, които чуваме в новините, стават и чудеса! Нека чудото се случи и в твоя живот!
  • Благодаря, ти Тони! Като представители на човешкият род и ние споделяме чудесата му!
  • "Любовта му създава безброй светове
    а той самият най-великото, от всякакво чудо." - силно и вярно! А финалът е разкошен! Браво!
Предложения
: ??:??