В студ и зной на пост е пак –
над колите все стърчи.
Денем ли е, или мрак,
светка с трите си очи.
Щом с червеното огрей –
стой! – да бързаш хич недей!
С жълтото ли заискри –
чакай, още миг поспри!
Чак накрай с око зелено
те изпраща – разрешено!
Но недей през пътя бяга! –
смига ти по навик стар.
Не омръзва да помага
на Добрия Светофар.
© Борко Бърборко All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
