В студ и зной на пост е пак –
над колите все стърчи.
Денем ли е, или мрак,
светка с трите си очи.
Щом с червеното огрей –
стой! – да бързаш хич недей!
С жълтото ли заискри –
чакай, още миг поспри!
Чак накрай с око зелено
те изпраща – разрешено!
Но недей през пътя бяга! –
смига ти по навик стар.
Не омръзва да помага
на Добрия Светофар.
© Борко Бърборко All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
