светулка
малка светулка
искра в мастилена нощ
зазорява се
искра в мастилена нощ
зазорява се
© Ласка Александрова All rights reserved.
Oct 25, 2006, 2:52 PM
Comments
Comments
-
-
-
Привет, Ласка. Когато човек пробва да разпознава и да създава нещо, което е ново за него, той по-добре го разбира. Пожелавам ти успех в срещите ти с хайку-поезията. Ето нещо, породено от твоя стих:
"Необяснимо
Нежива, но топла
е искрата,
разпалваща огъня.
Студена, но жива
е светлината
на светулката.
Зазорява се,
аз още не спя
и ги следвам,
а те ми намигат -
като звездите
в очите ти..."
Благодаря ти
-
-
Editor's choice
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
