Светулка в бутилка
Когато животът го къпеше в мрак,
той се влюби във малка светулка.
Пиян от надежди забрави, че грях
е да тикнеш свободата в бутилка.
Вечер късно с пребити мечти,
се връщаше в дом от прокоба.
На ръката му засияла в сълзи –
тя мъждукаше от златна особа.
Пет стъклени дни тя сънува лета
и молитви за вятър в крилата,
пълни зеници и узрели жита,
под звезди й танцуват селцата.
Там окапва розов дъхав храст,
тя го вдишва и почти е реален,
бял сън впит в стъклен капан,
а светлината ѝ бавно прегаря.
Пет нощи съвестта му не спа,
но на шестата реши да я пусне.
Там където закърняват крила,
нямат място възвишени чувства.
© Силвия Илиева All rights reserved.
