ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
Jul 23, 2010, 12:49 PM

Светулки в тютюна 

  Poetry » Civilian
801 0 16

(на моите приятели от село Малево)

 

Тютюнът е адамбойлия.

Фенерчета сред редовете.

Шалварки тънки и шамия.

В роса окъпани нозете.

 

 

Неверници са ми очите...

На плещите ми Кръст тежи...

Намаз ли бе, посред нощите?!

Къде е Бог да се смили?!

 

Преминало през вековете,

наред със мляко и картофи,

Човекът е където свети...

Прашинки са и мойте строфи...

 

С фенер в тютюневите ниви...

Сълза отвътре ме раздира... 

а думите ми, катраниви,

дано сърцата ви намират...

- - - - -

Речник:

адам - мъж, човек /тур./

бой - ръст

намаз - молитва пред Аллах

- - - - -

Когато видях, не повярвах на очите си - пълзяха на колене в редовете, с фенерчета в ръка и беряха, като в молитва пред Бога, мокри и катраниви...

Ако нещо съм сбъркал, приятели мои, светулчици мои - простете ми!

Ваш: Зем.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??