Светулки в тютюна
(на моите приятели от село Малево)
Тютюнът е адамбойлия.
Фенерчета сред редовете.
Шалварки тънки и шамия.
В роса окъпани нозете.
Неверници са ми очите...
На плещите ми Кръст тежи...
Намаз ли бе, посред нощите?!
Къде е Бог да се смили?!
Преминало през вековете,
наред със мляко и картофи,
Човекът е където свети...
Прашинки са и мойте строфи...
С фенер в тютюневите ниви...
Сълза отвътре ме раздира...
а думите ми, катраниви,
дано сърцата ви намират...
- - - - -
Речник:
адам - мъж, човек /тур./
бой - ръст
намаз - молитва пред Аллах
- - - - -
Когато видях, не повярвах на очите си - пълзяха на колене в редовете, с фенерчета в ръка и беряха, като в молитва пред Бога, мокри и катраниви...
Ако нещо съм сбъркал, приятели мои, светулчици мои - простете ми!
Ваш: Зем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
