Светът ми ухае на теб -
в пролет и лято, в зима и есени,
подскача във пръсти ветрец,
всяко утро от ласки понесен е.
Във косите заприпкват лъчи,
по котешки мъркат, протягат се,
ти отваряш любовно очи
със букетче целувки за ставане.
Слънце грейва в кафето ни някак си
със бисквитка милувчен ефир,
как сияеш... ангелче сякаш си
долетяло от звездния мир.
И хуква денят, облечен с усмивката,
по устните палаво срича,
ще се върна пак вечер с прегръдката,
за да кажа ти нежно - Обичам!
© Красимир Трифонов All rights reserved.