Светът на думите
Осмелявах се да дишам във бурите,
и си давех тъгата в куршуми,
изстреляни с взрив от светкавици
на жената във мене, изписана с думи.
Гръм издишвах и пръсвах я болката
в дъждове от очакване - летен порой,
и прогонвах душата на липсата,
а се раждах във друг под заслон.
От прозрачни мехурчета думите
се превръщаха в цветен балон,
и политаха очите, ръцете ми,
а нозете във танц със поклон.
Аз танцувах, и вятърът дишаше
във косите ми с цвят на бадем,
листи шеметни завихрено пишеше
за звездите над моя балкон.
Знаех, че всяка искричка е нежност,
и затова са звездите трептящи,
всяка вечер и луната с копнежност
я поливах със чувства туптящи.
Този свят на видения, сънища,
на любов, на доверие и на мечти,
може би вече си тръгва от мене,
а аз не намирам за сбогуване думи...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
точно това писах и това исках да кажа:
