Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Aug 3, 2010, 4:11 PM

Светът на думите 

  Poetry » Other
567 0 3

Осмелявах се да дишам във бурите,
и си давех тъгата в куршуми,
изстреляни с взрив от светкавици
на жената във мене, изписана с думи.
Гръм издишвах и пръсвах я болката
в дъждове от очакване - летен порой,
и прогонвах душата на липсата,
а се раждах във друг под заслон.
От прозрачни мехурчета думите
се превръщаха в цветен балон,
и политаха очите, ръцете ми,
а нозете във танц със поклон.
Аз танцувах, и вятърът дишаше
във косите ми с цвят на бадем,
листи шеметни завихрено пишеше
за звездите над моя балкон.
Знаех, че всяка искричка е нежност,
и затова са звездите трептящи,
всяка вечер и луната с копнежност
я поливах със чувства туптящи.
Този свят на видения, сънища,
на любов, на доверие и на мечти,
може би вече си тръгва от мене,
а аз не намирам за сбогуване думи...

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това е великолепно постижение, според мен. И не знам защо е малко коментирано... Но понякога стойностното предизвиква възхищение и... мълчание!
  • Не, Андромаха точно това писах и това исках да кажа:
    "Аз танцувах, и вятърът дишаше
    във косите ми с цвят на бадем,
    листи шеметни завихрено пишеше
    за звездите над моя балкон."
    Благодаря Ивон, и на теб благодаря Мариники разбира се, че там в сърцето и завинаги!
  • много любов има в думите ти, Джейни...
    и винаги ще има...любовта е в сърчицето ти...с обич.
Random works
: ??:??