3 ago 2010, 16:11

Светът на думите 

  Poesía » Otra
631 0 3
Осмелявах се да дишам във бурите,
и си давех тъгата в куршуми,
изстреляни с взрив от светкавици
на жената във мене, изписана с думи.
Гръм издишвах и пръсвах я болката
в дъждове от очакване - летен порой,
и прогонвах душата на липсата,
а се раждах във друг под заслон.
От прозрачни мехурчета думите
се превръщаха в цветен балон,
и политаха очите, ръцете ми,
а нозете във танц със поклон. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??